“If our thoughts are filled with faith, then everything takes on a different meaning” ~ Interview in Bulgarian
Нектария Карандзи: Ако мислите ни са изпълнени с вяра, то всичко придобива друг смисъл
С г-жа Нектария Карандзи разговаряха Божин Дончев и Асен Андонов.
На Цветница ви срещаме с г-жа Нектария Карандзи. Тя изпълнява източно-църковни песнопения, срещала се е, беседвала е и израснала покрай великия светец Св. Порфирий Кавсокаливит, който я е насърчил да следва пътя на църковния псалт. Особено е известна в южната ни съседка, където почти всеки месец изнася концерти с църковна музика. Обича България и за първи път дава интервю пред българска медия. Специално за вас, нашите читатели, „Добротолюбие“ се срещна с Нектария Карандзи. Ето какво сподели тя пред нас:
– Здравейте, г-жо Карандзи, за нас е голяма чест да разговаряме с Вас. Безспорно Вие сте една интересна личност, голям талант, но моля Ви първо да ни разкажете как започна Вашият живот в Църквата и как се срещнахте със свети Порфирий Кавсокаливит? Разкажете повече за работата Ви с него.
– Като за начало, много ви благодаря за това интервю и за хубавите ви думи. Свети Порфирий е най-важната личност в моя живот, тъй като израснах покрай него. Родителите ми бяха негови духовни чеда и от деня, в който се родих, се озовах до него. Разбира се, в деня на моето раждане беше и денят, в който беше получено официалното разрешение да бъде построен манастирът „Свето Преображение Господне“ в Милеси, област Оропу, където светецът изживя последните си години. Това беше ден на велика радост за Светеца и за всички сестри-монахини, които бяха край него, тъй като по-рано е трябвало да преминат през сериозна битка с местните власти, докато не се реши манастирът да остане там, където е. В действителност не става въпрос за съвместна работа, а за преживяване. Още живо го помня как си стоеше в килията, седнал на малкото си легълце, и често от блясъка, който излъчваше, не можех да различа лицето му. Още живо помня гласа му и помня как от дете си мислех и си казвах: „Опитай се да го гледаш и да го слушаш колкото можеш, защото един ден ще казваш: познавах един истински светец“. И така, св. Порфирий беше онзи, който ме подтикна още от съвсем малка да започна да се занимавам с църковно пеене. Записах се в Школата по византийска музика и започнах на 9 години да пея в църквата „Света Параскева“ в Малакаса, в близост до манастира на Светеца, там, където служеше едно друго негово любимо духовно чедо и мой духовен отец – блаженият отец Даниил Гувалис. Там започнах да се упражнявам да пея за първи път, а по-късно продължих в самия манастир на Стареца.
– Казвате, че той Ви е насочил към църковната музика. В България например няма жени-певици, освен по храмовете в провинциалните градове, където енориите са бедни и обикновено малко по-музикалните жени пеят в хор. В Сърбия например известна е Дивна Любоевич, Вие – в Гърция. Къде е мястото на жената-псалт, как се реализира една жена като църковен псалт?
– И в Гърция няма нищо конкретно или официално по отношение на жените и клира. Намират се жени, които изучават византийска музика и които пеят по храмовете, но като цяло не е напълно прието, нито пък има нещо официално. Единственото, което е възприето, е да се допускат при „разрешение“ от страна на епископите или свещениците по енориите. Съвсем отскоро, поради тази причина, в Гърция беше основано „Национално дружество на жените-псалти“, културно дружество, с помощта на което всички жени в Гърция, които се занимават или изучават византийска музика и пеят по църквите, могат да се обединят и да се опознаят взаимно. Днес сме над 150 членове от цялата страна. Все още обаче мненията за жената на клира са противоречиви, аз обаче лично, пеейки от 9-годишна без прекъсване по клировете на църквите, следвам благословията, дадена ми от св. Порфирий, който искаше жените да пеят по клировете.
– Как е уредено в Гърция заплащането на църковните певци при даден храм? Това живо ни интересува, тъй като при нас това зависи от председателя на храма и месечния бюджет на храма.
– Главните псалти в Гърция получават заплатите си от Църквата. Считат се за държавни служители, тъй като Гръцката православна църква е обществено юридическо лице.
– Каква е според Вас разликата в атмосферата, която създават хоровото (т.нар. многогласно) и източното (монодийно) пение? Кое ги различава едно от друго?
– Със сигурност атмосферата, която двата типа музика създават, е напълно различна. Аз лично обичам и двата. Полифоничната музика, бих казала, се отличава повече музикално, тъй като следва развитието и прогреса на музиката на Запада, нещо, което в средите на православния мелос не се е случвало, където музиката напълно се е свързала с отеческото богословие и е съсредоточена върху смисъла на текста, а не върху музиката като изкуство. Монодийното пеене се съсредоточава върху изразяването на словото и на светия текст, така че да се превърне в поучително, а не толкова музикално, както се случва в полифоничната музика. Често, разбира се, полифоничната музика е била осъждана от светите Отци като средство, което зависи от човешки и страстен подход към музиката, нещо, което не подхожда на молитвената нагласа, която е цел в църковната музика. Лично аз, макар и да се придържам към монодийния византийски мелос, не бих могла да не се удивя на западната полифонична музика. Тя е нещо, което със сигурност ми харесва както да го слушам, така и понякога да го пея по време на концерти, наред с византийски песнопения.
– Кога да очакваме новия Ви проект, озаглавен „Между Запада и Изтока“ официално? Планирате ли да дойдете на турне в България, за да го представите?
– Проектът „Между Изтока и Запада“ представлява музикална програма, която вече от две години представяме по турнета из Европа заедно със световноизвестни пианисти, композитори, както и с диригента и основателя на Атинския митрополитски симфоничен оркестър (който функционира под егидата на Митрополит и Архиепископ на цяла Гърция Йероним), Василис Цамбропулос. Резултатът от това сътрудничество е записването на албум, който се разпространява из целия свят под названието „eleison”, достъпен и чрез iTunes и spotify. След няколко дена вече ще е по музикалните магазини в Европа и Америка. В момента се подготвяме за новото ни турне, вдъхновено от Апокалипсиса на Йоан, по времето на което ще изпълнявам освен гръцки песнопения, песнопения на румънски, италиански, славянски, арабски, но и на езика на Христос – арамейски. До момента, доколкото знам, България не е предвидена в турнето, но все още официалната програма не е „затвърдена“. Т.е. със сигурност при първото предложение от вашата прекрасна страна, която в действителност силно обичам, ще дойдем.
– Какво бихте пожелали на всички хора, които се занимават с изучаването на византийската музикална традиция и какво е Вашето Пасхално пожелание към нашите читатели?
– Византийската музикална традиция е едно наистина живо богатство, не само музикално, но и духовно. Най-вече духовно. Най-добрият подход към това изкуство е молитвеното настроение. Без него, византийската музика остава „половинчата“ и непълна. И така, моля се всички хора, които се занимават с това изкуство, да го усетят в дълбините на душата си и да се оставят да приемат благодатната духовна сила. Също така се моля всички ваши читатели да имат Възкресение на душата, безкрайна истинна радост и по-дълбок поглед върху случващото се около нас. Всичко зависи от качеството на нашите мисли. Ако качеството на мислите ни е покръстено във вярата, всичко в живота ни придобива нов смисъл.
– Сърдечно Ви благодарим, г-жо Карандзи! Бихме искали да ви уведомим, че ако решите да ни посетите в България, „Добротолюбие“ с радост ще приеме да стане Ваш медиен партньор. Пожелаваме на Вас и на всички Ваши близки и роднини благословена и светла Пасха!
– Горещо ви благодаря за пожеланията и любовта ви. Ако Бог е рекъл, при първа възможност ще дойда в България и със сигурност бих искала вашата любезна помощ! Честито Възкресение на всички ни!